нямаме пари, скъпа, но имаме дъжд.

и имаме свободата да излезем и да се изкъпем с дрехите в летните порои,
а след това да намерим уюта на една топла избеляла хипарска риза.

... and in the middle u see the blue center light pop and everybody goes "awww".

направи от неизползваемото ми сърце летен увеселителен парк.
емоциите ми се въртят със скоростта на излязла от контрол въртележка,
а ти си се наместил в онова мое състояние на духа,
което най - много харесваш,
и огласяваш атракционите ми със смеха си.

~~~

винаги съм вярвала, че човек може да се удави в юли.
той зашеметява с промени,
плаши с необятност
и ти предоставя твърде много време -
да мислиш и да умираш.

най - лесно е човек да се изгуби в лабиринта на лятото.
казваш си, че всичко е на шега. или пък, че всичко е за малко.
усещаш шепите си пълни с пясък. нищо, че той ти се изплъзва.
и сякаш си господар. на времето.
нека всичко лошо оставим за "после".

и "после" винаги идва. и даже е малко засегнато.
от факта, че си го отложил, че си го оставил в онова тъй далечно бъдеще.
което все те изненадва. зад ъгъла.
и те спъва с искреността си,
когато заявява, че всичко е преходно.

всъщност, нямам нищо за казване.
защото в мен нищо не се случва
и сякаш е пресъхнало от незадоволена жажда за приключения
или пък просто се е отказало на деветото стъпало,
защото пъдят надолу винаги изглежда по - лесен.

всъщност, нямам нищо за казване.
защото в мен всичко гори. като фойерверк следвам пътя си,
право нагоре. и изгорих всичко зад себе си.
а сега избухвам в любимите си цветове
от щастие.

~~~

всъщност, нямах нищо за казване.
и просто ви се усмихвам.