tonight i hate this fucking town.

ТВЪРДЕ много,
твърде МНОГО.

къде си, лято ?
въздухът лепне от сълзите на есенни листа, които все още не са били готови да ти кажат "сбогом".
искам да заглуша фаровете на колите,
искам да изтрия говора на хората.

пак е вечер, мамка му, пак е вечер.

обгръщам се с ръце,
притискам двете си половини една към друга,
защото
господи
господи
ГОСПОДИ
колко ме е страх от разпадане.
внезапно. еднократно. непоправимо.

допреди малко слушах песни за любов на живо.
всички пляскат с ръце,
ритмично,
а на мен даже въздухът ми хаотично се е накъсал.
копнея да преплета пръсти. лявата ми ръка търси дясната. преплитам пръсти. забивам нокти в себе си. притискат се преплетените ми пръсти. чия е тази ръка ? преплела пръсти в моята. дланта не ми е по мярка. моята лява длан в моята дясна длан ... чужди една на друга до б е з у м и е.
безумието на две ръце, принадлежащи към едно тяло, търсещи упора една в друга.

п р о п а д а м
в леглото си.
всяка шибана нощ.
подтичвам из тихите улици.
бягам, бягам, бягам към негонегонего.
искам да се прибера и да
п р и п а д н а
в ръцете му.
те ще кажат, че съм луда, задето си вярвам,
че мога да лежа сама в леглото
и пак отчетливо, ясно, бясно
така да помня сблъскването на всеки негов атом
у всеки мой,
че сякаш всяка вечер
"заспивам в прегръдките му"

психично болна съм от нечие отсъствие .