~ януари 2009 ~
както всяко начало, януари беше един преход. преход между несигурната мен и онази, която предпочита да действа. между онази, която постоянно задава въпроси и тази, която не я е страх да даде отговорите.
запознанство с Дидо. доказа ми, че въпреки, че съм независима, може би всяка луничка си има нужда от слънчице. и спорове, спорове, спорове относно съдбата. най - хубавите. (:
осми януари - регистрирането ми в едно23. нещо, което по ирония на съдбата май преоъбрна доста неща, хм ? Стеф, гледай виновно, в ъгъла. (:
януари беше месецът, през който ме накараха малко да порасна. през който ми разкриха още по - тъмните кътчета на поезията. през който ме накараха да пиша, да мисля и да анализирам.
януари беше първото ми бягство, от идеалното, съдържащо всичко в себе си.
нима едно същество, което никога не е достатъчно добро, е достойно да държи в ръцете си самото съвършенство ?
знам, че няма нищо перфектно. но определено имаше частичка от перфектната комбинация недостатъци.
през януари косата ми все още беше дълга, а грешките - същите.
януари в звуци.
януари в картини.
~ февруари 2009 ~
първи реални стъпки в поезията. отрязах косата си и се отдадох на театър - на театралните постановки на силно осветената сцена и на играта зад кулисите - в истинския живот.
аз му показах себе си и той си отиде. а когато най - после започнах да се събирам, се върна, за да обърне всичко отново. и аз пак да падна.
в любовните триъгълници всички ъгли биват наранени. проблемът е, че накрая една от страните бива напълно изтрита, за да се получи просто ъгъл. една изгубена Мимс. а любовта не може да бъде просто ъгъл. те са остри, могат да нараняват. те са недовършени. любовта е кръг - завършеност и безкрайност. две осакатени любовни истории - една позакъсняла и една новородена. две любови на вятъра.
гледах closer и разбрах, че моят изход винаги е бил и винаги ще бъде "i don't love u anymore. so goodbye.".
февруари в звуци.
февруари в картини.
*
~ март 2009 ~
hello, stranger.
бях на ръба и ти ме върна.
един от най - светлите месеци, макар и напълно подчинен на илюзии. но и месецът на истините.
за мен. за маските. за хората.
- наранявам хората, които ме обикнат.
- как?
- оставям ги.
- защо?
- защото ме е страх.
- от какво?
- да не ме изоставят те.
последните дни на моето чмо в 35 - то. и вече нямаше с кого да се крия от 11 - токласниците и да се правим на стена.
и също така ...
но не да чувствам през призмата на страховете си. да чувствам така както само аз мога да си чувствам - с всяка глътка въздух. и сега напук на това, че в София се редуват студено слънце и сняг - в мен е лято. събрах късчетата от себе си и гордо ги държа в кутията, готова, когато положението наистина се закрепи, да наредя всичко наново.
защото аз все пак се влюбих, нали ? да. мисля, че аз все пак се влюбих. и ме беше страх. много. от силата на всичко, което се случваше в мен.
март в звуци.
март в картини.
*
~ април 2009 ~
месецът на очакването и навитачеството. всичко беше притихнало, като пред буря. и, всъщност, дочака.
още помня онова "Никъде няма да се местиш, ще учиш в 35 - то, докато не преповтаряш 9 - ти клас за 19 - ти път !". имах възможността да променя коренно живота и средата си, но благодарение на най - близкото ми чудовище направих правилния избор. да остана. може би все пак обичам София ?
първото ми ходене в зоологическата градина от наистина много време ... но въпреки всичко беше тъжен ден.
r.i.p., пухкава топчице ... знам, че си в заешкия рай и ядеш морковчета до насита.
помня и многоточието.
...
поезия, поезия и вяра.
вяра, че има нещо ... нещо, отвъд видимото ... видимо само за сърцето.
някой си тръгна, друг се завърна и запълни празнината.
април в звуци.
април в картини.
*
~ май 2009 ~
моят месец. от началото до края - незабравим.
добре дошъл отново, страннико.
всичко започна с първото ни парти. под претекст, че ще спя на вила - четвърти километър, illmate. неописуемо ! а после и изгревът над панчаревското езеро ... нищо, че беше хладно и тъмно. нищо, че гримът ми беше размазан.
след това девети май - слънчицето ми кацна в софия. и ми подари най - хубаво миришещата кутия на този свят. и цветни кламери. и картата. <3
потретът, който Блуп ми беше направила. за първи път някой ме беше нарисувал. и също така онова нейно писмо, което ме разплака.
рожденият ми ден. sweet 16 ? глупости. аз съм на тли и половина ! но пък наистина се получи три дни яли, пили и се веселили. и надали имам по - пренаситен с най - разнообразни пожелания рожден ден. само Стеф на колко места ми честити, хм ? ;d
сложих очила. голям шок, колко мрънках за тези две и половина далекогледство и на двете.
второто парти, което всъщност се провали, защото сме мъници и така и не ни пуснаха. и аз, две от най - близките ми чудовища и един полунепознат цяла нощ обикаляхме София. чувствах я с всяка фибра на тялото си. от "дъжда" в онази тоалетна на Петък до търченето за училище и час по руски при класната.
и майските лунички по лицето ми.
и един 30 - ти май. и един дъжд. и една усмивка, нарисувана с маркер, на врата ми.
и много поезия.
май в звуци.
май в картини.
*
*
*
*
~ юни 2009 ~
месецът, през който най - силно усещах липсата на разни хора. разни хора, които само емоционално бяха далеч и такива, за които ми се щеше да разцепя земята на две в стремежа си уж да спестя километрите.
ще запомня месеца най - вече с две пътувания.
едното - Банско. когато танцувах и пях. много. за пъри път ми изправиха косата. и скъсах последната наследница на Късметлийските гривни. когато имах обаждания по телефона до среднощ, защото, може би, липсвах.
и онова уж - бягство, състоящо се в "би трябвало да съм в Елин Пелин, обаче отидох в Пловдив". и усмивки. за първи път от много време отново пътувах с влак. и беше хубаво и сънливо. отляво валеше, а отдясно - не. и Ел и Блуп ми звъняха, за да не пропусна гара Подуене.
юни в звуци.
юни в картини.
~ юли 2009 ~
юли започна с обикаляне на улиците с Денис, който за пореден път злорадстваше, че съм, може би, единственото същество по - дребно от него.
летните рокли и Борисовата. от а до я.
юли, когато накарах Лили да ходим пеша от Плиска до Борисовата и всички ни подвикваха.
юли, когато ми подариха цяла кофа с шоколад, която с Янч, всъщност, не успяхме да изядем. но пък открих единствения човек, който би отреагирал наистина на "хайде да се видим, но си носи лъжица.".
юли, когато тръгнах отново на английски и открих, че винаги съм го обичала и дори любовта ми към френския не е способна напълно да го измести.
юли, когато се роди розовата русалка, която има нужда от целувка, за да й пораснат крака.
юли, когато пишех със замах, думите се лееха и си играех по детски на "обича ме, много ме обича.".
юли, когато ти започна да изстудяваш, а аз да те чакам да си тръгнеш.
юли - първият месец на лятото. или пък началото на края.
toujours cap.
юли в звуци.
юли в картини.
*
~ август 2009 ~
рожденият ден на сестра ми. <3
Али беше в София и аз моментално се превърнах в "пародия на човек" и знаех, че "пътят е натам, но просто не е редно да е натам".
два часа и половина, прекарани на гарата с Янч, в чакане на Стеф. но пък после няколко вълшебни часа с моя Питър Пан и търчене след разни автобуси.
ходенето до Мало Бучино и онази толкова далечна беседка, където се състоя най - забавната игра на "филми".
зоологическата градина. и захарния памук. и мармозетката.
за първи път напуснах границите на България. морето в Гърция с най - невероятното същество на света. и незабравимите спомени за хора, кланящи се в морето, разни двойници и, разбира се, губенето по пътя Олимпик бийч - Паралия - Катерини, когато българското "не" оплете конците. най - хубавото ми море досега.
отново пишех без усилие и нещата станаха изключително Пух Мечо - вски. бялата поезия за първи път.
и жестокото осъзнаване на това, че времето наистина е крадец на емоции.
август в звуци.
август в картини.
*
*
~ септември 2009 ~
последни дни лято, прекарани по възможно най - хубавия начин. с най - усмихнатите чудовища. с надписите по корема ми, относно патенца и обич. със съобщението "моля ви, не ми взимайте Мимито, ей сега се връщам." и отново блясък слънчице.
първото ми лятно кино, макар и в София.
началото на 10 - ти клас и заменянето на лятната летаргия с напоената с животворен дъжд есен.
сбогом, страннико.
септември в звуци.
септември в картини.
~ октомври 2009 ~
месец любов. съжалявам, че никога няма да се науча да бъда спокойна, сигурна и сдържана.
рожденият ден на моето извънземно и идеята с табелките на Янч.
и буф, Тедо.
последното писмо от 64 - те. кутията беше затворена, защото единствените писма, струващи си писането, са онези, струващи си и изпращането.
октомври в звуци.
октомври в картини.
*
*
~ ноември 2009 ~
ноември ? тъп месец. край ! няма да има ноември.
винаги съм била на този принцип. през ноември и февруари винаги губех посоката си.
но през този ноември луната беше посетена от един малък принц, който опитоми лисицата без да взима най - голямата й тайна.
и Кати, която ми подари шарено пони, хербаризира ми глухарче и беше причината за първото публикуване на нещо, за което съм допринесла.
също така един незабравим ден с Али и Кал. и аз в ролята на Джон Ленън. и онези многобройни снимки, които не исках, но, признавам, харесах.
всеки един ден беше красив.
ноември в звуци.
ноември в картини.
*
*
~ декември 2009 ~
и ако ме питате кое е най - голямото богатство, отговорът е лесен.
съществуването ти.
и три незабравими подаръка.
значката "everybody loves me. deal with it." от Янч.
китарата Моугън от майка ми, сестра ми и приятелят й.
и ключето - детелинка от Влади.
декември в звуци.
декември в картини.
2010
и сега ... на прага на новото, непознатото, изпълнетото с шансове и възможности, чаканата глъдка още по - различен въздух, аз съм щастлива.
щастлива с това, което имам и щастлива с това, което ме очаква.
защото това, което най - много искам от предстоящата година е съвсем простичко ...
... нека всичко бъде наред. (:
специално посветено на всички, които правят живота ми приказка.
