good times gonna come.

засилвам се към ръба на пропастта, където лежат всичките ми страхове,
където е побрана цялата ми лудост.
сядам и започвам да люлея краката си,
тактувайки си последната песен, която обикнах.
прекрачвам една по една всяка граница,
разбивам всяка една стена
и само се моля да не е скоро моментът,
в който ще съжаля, че съм го направила.

като при някоя детска игра всичко е начертано в пясъка -
"здравословна привързаност" ... това понятие изгуби значението си.
докато никой не гледа, с крак ще залича окръжността около себе си
и ще я поместя с няколко сантиметра
към теб.
дано ми простиш нечестната игра.
дано ми простиш, че понякога докато прескачам от квадрат на квадрат
из шахматното поле, което ни дели,
настъпвам нехайно някоя от линиите.
и те болят, а аз губя равновесие.

нежна светлина пробива защитата на щорите ми,
нима е пролет ? слънцето гали крака ми,
измъкнал се изпод одеалото.
под клепачите ми избухват фойерверки
в хармония с целувките ти.
очертанията ни съвпадат,
а после се размиват
и настъпва
хаос.
а аз се задъхвам от желание
да те обичам.

this ain't a love song

и все едно не знам, че днес си тук. и утре на разсъмване пак ще имам ръката ти
в моята, дъха ти по шията ми, гласът ти, гъделичкащ ушната ми мида ... и очите ти, мамка му, очите ти и всичките вселени, които разкриват.

и все едно не знам, че си истински. и все едно, че никога не си ми казвал тези думи, които ме стъписват и прокарват нервно длани по сърцето ми, извайвайки поредната изящна до болка гънка. само за да заспя разтуптяна и в следващата лична тишина да ги преоткрия отново. с присъщите удивление и трепет.

и все едно не знам, че сме възможни. на точно тази планета, която ме беше уморила с въртенето си и изхвърлила от границите си. с точно тази мен, която ме беше изтръскала от петите си, която ме беше смачкала като употребен фас, а после дълго ме носи на подметката си. по точно тази пътека, с камъчетата - разноцветните, с преспите от любов, с пролетта и глухарчетата, с ямите, траповете, с липсата на крайпътни знаци и губенето.

и все едно си алкохолно опиянение и чакам ефектът ти да отмине, само и само да се убедя на сутринта, че пак ще сме толкова хубави ...
... безумно настанили се в магазина, докато изпробваш всички китари, а ръцете ти улучват струните на сърцето ми.
... глуповато висящ под прозореца ми за един безсмислен шепот и толкова рошавост.
... със светлината от монитора по лицето ти и шумолящата печка, толкова надминаващ я със слънчицето, което се е скрило в сърцето ти.
... с птеродактилите в коремите ни.
... с вплетените ни ръце и събуждането по никое време, за да откраднеш половината одеало.

и все едно,
и сякаш,
и може би,
и примерно,
и да кажем,
и защо пък не
при тези невероятни обстоятелства
не повярвам, че
всеки непослушен кичур от косите ни,
всяка закачлива усмивка
и всеки пожарен допир
не са любов,
мое любимо момче от килера.

лудата в мен.

не мога да дишам
от погледи.
не мога да чувствам
от маски.
не мога,
задъхват ме ролите.
предавам се.

искам навън.

не мога да стисна
ръката ви.
сълзите напират,
душата
пищи.
ушите заглъхват
от дълго мълчание.
наздраве ! полейте
поредната смърт.

***

на влизане
винаги е трудно.
на влизане,
когато тилът ти пари
от думи и погледи.
на влизане
винаги се препъвам
в достойнството си.
и то остава там,
нейде на стълбите.
нейде назад.
забравих го, за да мога
да хвана ръката ти.
за да можеш
да избягваш очите ми.
за да мога да замаскирам
липсата ти
с танц.
някъде към средата
губя куража си.
някъде към средата
ритъмът ми забравя
да следва хода си
и аз залитам
към пагубната,
тъй пагубна
слабост –
прокарвам зеници
по повърхността
на публиката,
за да те
открия.
на тръгване
винаги е най – трудно.
тъй като си имам
едно сърчице,
една душичка,
едни ръце,
едни очи,
едно тяло,
тръпнещи в очакване
и напоени до атомите си
с пагубната,
тъй пагубна
несигурност.

и аз не знам какво да я правя.
цялата тази любов.

shoot the moon.

никой не ме предупреди колко по - хубаво ще стане всичко, когато те намеря.