вторник, 25 август 2020 г.

да го изживеем тоя живот

срещни ме там, където светлина
целува космическото небитие,
където макове цъфтят
от раните,
където дъжд измива
първородната ни кал,
където язовирите не са отровни,
а утоляват жаждата на търсенето,
където планината
е премеждие,
където сетива затихват,
унесени във люлка от безвремие,
където никога не ще
остареят мечтите ни,
посивеят очите ни,
загубят опора краката ни.
срещни ме където
гората грижливо с шума
завива светулките сутрин,
срещни ме там, където
аз и ти разтваряме се в ние.
срещни ме там, където
вече
съм.