Душата ми беше градина,
събрала във своите цветя
всяка багра на пролет отминала,
всяка капка от облак отвян.
По небосклона ми слънце препускаше,
сред листата ми птиче ми пя
и на мястото на всяка въздишка
мигновенно глухарче цъфтя.
Всеки стрък мечтаеше лудо
за влюбени вечни лета,
но в долината тръпнеща друго
замени летния копнеж на цвета.
Сякаш буря пречупи върбите
и наказа земята ми с гръм,
подплаши малкото птиче,
прокле лятото със зимен сън.
Ден след ден едрите капки
изпиваха на зеленината дъха
и красивия палат на мечтите
дъждът обсипа с ръжда.
Днес в душата ми какво ще намериш?
Цветна пустиня на копнежи убити,
накъсани чашки, събиращи сълзи
и на дъжда отминал следите.
Няма коментари:
Публикуване на коментар