омръзна ми да ми казват как да живея. да ми забраняват да дишам. да ме притискат, когато политам и да си мислят, че знаят от какво имам нужда
нямам нужда от нищо, имам толкова много, че чак ме е страх, че твърде много ми подари Съдбата ... и, ХЕЙ, когато искам да се смея, се смея и няма да спра само защото сте сухари. и когато пея, пея за себе си, а не, очаквайки крясъците ви да млъкна. и когато чупя оковите, ги чупя завинаги, а вие викайте ако искате, няма да ви чуя. и няма "казах ли ти", аз не слушам какво ми говорите, когато искам истински нещо, защото АЗ съм си го избрала и АЗ ще си жъна посятото ... и ако ми се иска да ви се оплача, ще се оплача, но тогава ще имам нужда от прегръдка, не от самодоволен поглед
защото каквото и да говорите ... човек не се учи от грешките си и само се опитва да ги набие в главата на околните, знаейки колко боли. но, ХЕЙ, искам да опитам от всичко, защото нямам сто години на разположение, а само един едничък живот и искам да получа всяко щастие и да почувствам всяка болка, които мога да понеса ... go to hell
Няма коментари:
Публикуване на коментар