I'm back, I'm back ^^ и беше хубаво. понякога се чудя дали не живея цяла година само с надеждата лятото да зърна морето. по - хубаво място има ли? защото аз не мисля, че ще намеря
държах се точно както когато ме заведоха за първи път [била съм на две годинки ... е, й? ;Р ] обикалях плажа, гребях с шепи пясъка и повтарях "И тук пясък! И тук пясък!" ^^ още по - приятно беше да се отделя от всички тези проблеми и неприятни случки, загнездили се в софийския въздух
и се върнах като старата, обхваната от СНВ, Мими ('=
открих нещо странно. че има някои неща, които просто не искам да знам. някои неща, които ме нараниха толкова силно и оставиха такава следа у мен, че ми се ще да не ги бях научавала. дали винаги истаната е правилният път? ами онова премълчаване, целящо да спести болка ... къде остана то? и защо вече трябва да съм достатъчно голяма за тези неща? с годините нещата се променят, а аз все още не съм готова да се променя. и не съм готова да спра да се радвам на хвърчилата и да суфлирам на рекламите. защото ми се вижда много по - лесно от наложителното "Кого обичаш повече - мама или татко?"
и си опростих любовта. приех някои истини. приех, че е трудно човек да бъде гонен по летището. и че е много по - хубаво да получава sms-и за лека нощ. че ми стигат по - простите неща стига да са само и само мои ... а те са (: и времето е хубаво
навън
и вътре в мен <3
Няма коментари:
Публикуване на коментар