и толкова ми омръзна да се моля на всички
да се моля на хората да останат
да говорят с мен
да ме водят на Twilight
и да ме обичат
че вероятно ако още някой ме предизвика
да се зарина в пепелта
за да бъда близо до него
ще умра
чувствам се ужасно използвана
и захвърлена
и омърсена
и вече ти забранявам да се появяваш просто така
и изобщо
защото вече трети ден
аз не мога да спра да слушам
всички тези песни
които така ме нараняват
почти колкото теб
само с това "отпочиващ"
помогни ми да си отпочина от теб
който обича да бъде гушкан, да вдигне ръка! ^^
why so serious? ;Р
о, прекрасен филм <3 о, Хийт Леджър <3 о, пуканки <3
и има един момент, когато просто лошото спира
когато отново започвам да ям
и да спя до десет и половина
защото точно преди да изгрее слънцето ... винаги става най - тъмно
нали така? (:
а сега е светло. така както беше преди
спрях да сънувам кощмари. а тъмното ме плаши по - малко, защото си имам Мечо
спрях да настръхвам от Heaven. а шашкането вече ми е присъщо, тъй че не се брои (:
някой ден Retro radio ще ме погуби без никой да разбере
някой ден моята скрита камера ще спре
а сега?
and if it's real, well, I don't want to know ... don't speak (:
знаете онези песни, които съдбовно се появяват, когато най - малко ги очаквате, нали?
докато бях на работа, решихме да пуснем радиото. тишината беше станала тегава и само гръмотевиците от време на време ни връщаха в реалността
не помня станцията. БГ радио, хоризонт или просто някое неизвестно ... не се и интересувах ... докато стаята не бе изпълнена с онзи тъй хубав глас ...
"Само теб обичам, само теб ... Мое мило момиче. И преди да те видя, и преди ... Пак теб обичах само теб."
може би хвърлих такъв смразяващ поглед на радиото, защото то прищрака и сигналът изчезна. и остави след себе си само тегаво мълчание ...
не е честно тези песни да се появяват просто така. от нищото. да идват и да си отиват. две изречения да се въртят в ума ти като стара грамофонна плоча - бавно, плавно и постоянно
валеше. валеше толкова дълго. реших да си тръгна по - рано ... имаше порой, но какво от това? не живеех толкова далече, че да хвана бронхо пневмония, но не и достатъчно близо за да съм приблизително суха
слизах по склона и се радвах на студените капки по пуснатата ми коса. и тогава ги видях ... те всъщност винаги са си били там, просто аз целенасочено стигах до цеха и след това със същата бързина се прибирах вкъщи ...
но сега, сега ги видях
същите сини цветя. може би не бяха същите. може би бяха само подобни. може би просто бяха толкова сини
не знам ...
но се огъваха под напъна на вятъра и малките им листенца се накланяха от едрите капки дъжд
започнах да тичам към къщи, едвам едвам изкачих баира, отключих трескаво, хвърлих ключовете на барплота и се проснах на дивана
"Понякога се случват съдбовности.
Съвпадение?.."
пак спах лошо
на всичкото отгоре сънят ми бе прекъснат и от виковете на малко момченце ... викаше майка си
гласът му просто прорязваше тишината и караше сърцето ми да бие силно
а то бие по познатия стар начин ... невлюбено. така както бе било цял месец и половина преди това
вече ми е трудно да говоря за чувствата си пред някого ... когото и да било. трудно ми е да ги давам на заем и да ми ги връщат нарязани като онези листа, от които правят малки човечета, хванати за ръце
спя малко, ям малко, говоря малко, усмихвам се малко, обичам малко ... всичко ми е твърде малко напоследък, твърде недостатъчно
надявам се да е период ... и че следва нещо по - добро
и пак ще намеря САМА щастието в това да съм САМА, и пак ще продължа САМА по пътя ми, който изведнъж стана еднопосочен ... и аз мога да продължа само напред
Anna: Well, two things really. One, you're still counting how long you've been apart in days - and probably hours and minutes - but the big-flashing-red-light way of telling you're not really over someone is when you're still reading their horoscope in the hope that they're going to get wiped out in some freak napalming incident.
трудно ми е да призная, че имам нужда от някого ... някой, който да се вслушва в думите ми. не да кима разбиращо и не да ми изпраща състрадателни хъг-чета. някой, който да знае какво е фър и да брои отблясъците по тавана си вечер
и да знае какво е ...
все пак заспах и тази вечер. и пак сънувах. сънувах неща, които не искам. и пак се мятах в леглото, надявайки се да ги прогоня. завивах се през глава и се надявах това да е като каменна стена за кошмарите
а момченцето?
момченцето намери майка си ...
напоследък всичко се разбива. хората около мен се разбиват. разбиват мечтите ми. разбиват се представите ми. разбиват философиите ми. разбиват сърцето ми. разбиват и разума ми.
разбиват всичко на малки парченца, пъхат ги в миксер и ги правят на прах. а праха разпръскват някъде при морето ...
кремират ме жива, а аз не мога да си помогна, защото помагайки си, събарям предмети. толкова съм непохватна ...
обра ме до шушка
напоследък никой не вярва във филмите ми. всъщност всеки мой познат по свой си начин ми показа, че такива няма. но те са моите филми. не ви карам да живеете в тях, нито да им вярвате ... вярвайте в мен. и не ме карайте да спирам, защото само това ми остана
да вярвам
да вярвам, че във филмите се случват много неща преди happy end-а
да вярвам, че всичко ще бъде наред
и всичко филмово в живота ми вече го няма. няма я и вярата. няма я Блуп. нито нейната Фиф. няма я лобвта ми към любовта
толкова съм свободна, че нямам идея защо така се получи
и защо дори когато слушаме сърцето си, трябва да сме наранени?
никой не ме гони по летището
и си нямам рак
нито рисунки на вълчета
нито sms-и за лека нощ
"затова си намираш някой, на който му се подкосяват коленете като те гледа ..."
имаше една серия в "Приятели" [*гуш* Люши], където Фийби обясняваше за хората и техните раци ... как раците си остаряват заедно и си се държат за щипките ... и просто са си създадени един за друг. и как ракът на Рейчъл е Рос
защо при животните е толкова по - лесно да обичаш? защо там никой от стадото не се опитва да ти открадне гаджето? е, поне в някои стада ^^
и ме боли, че вече не вярвам в никога, нито във винаги ...
- Никога не го махай! Никога, никога!
- няма.. обичам те С=
и не вярвам в добрите намерения
нито в искрения въпрос "Как си?"
защото НЕ СЪМ ДОБРЕ, окей?
и може би когато човек започне да говори колкото мен ... говори само глупости
замислих се за приятелствата
за онова чисто детско приятелство ... което се изразява в разменянето на играчки и ставането на кръвни сестри
и това толкова сериозно и на високо ниво приятелство ... което се свежда до сродните души и плановете за общ апартамент
замислих се за дългите разговори по телефона
за какво са ни? аз мога всичко да кажа за 11 минути и 28 секунди. стига ти да слушаш
замислих се за сладоледа
обичам сладолед. но обичам и да споделям кутията с някого. колко самотна изглежда кутия от сладолед с една забучена лъжичка ...
замислих се за клоуните, които изиграват представленията си и след това плачат ... без никой да ги види [ *гуш* Янч ]
и как обичам да говоря за болката си ... когато никой не ме слуша
и постоянно се замислям как ... мислейки ... изпускам нещо
изпускам теб
[23:30:07] Янчу каза: Да, ти си най прекрасния идиот на света.
ще ми повярвате ли ако ви кажа, че това е най - милият и искрен комплимент, който съм получавала от 100 години? не такъв, който е просто за да ме успокои ... и не такъв, който е просто, за да ме сваля някой
а просто хубав комплимент ... толкова хубав, че ме накара да си припомня времето, когато такъв беше всеки, който получавах
получих sms и така се затичах към телефона си ... беше от Све. и бях разочарована. не че не беше прекрасен и мил ... и се отнасяше за луната. не беше от теб ...
не знам какво очаквам. не знам дали очаквам нещо. it's just ... absurd
why'd you have to go and pick me?
буф
when you knew that we were different, completely ...
буф
I kinda always knew I'd end up your ex-girlfriend
буф
Съдба, моля те, предупреди всички момчета, които ще срещам занапред да не се залавят с мен
буф?
реших, че е по - безболезнено наистина да те оставя да си тръгнеш, затова те блокирах
ако изобщо четеш, знай го
както казах ... people always leave
а аз наистина се изморих да се опитвам да ги задържа
всичко е наред освен фактът, че нищо не е наред
you say you're gonna burn before you mellow ...
буф
I will be the one to burn you
и колкото повече искаш да задържиш по някакъв начин някого, толкова повече го отблъскваш
това, че някой те обича не по начина, по който ти искаш, не означава, че не те обича с цялото си сърце
ничий хероин
буф?
и колко е странно да разбереш, че това, което най - много искаш, не можеш да притежаваш ... благодарение на самия себе си
колко е странно, че Inbox-а ми е пълен със sms-и ... а че философиите ми са изпразнени от съдържание
колко е странно, че имам 129 абоната в Skype, 41 на линия, 8 в my favourites и нито един, с когото наистина искам да говоря
колко е странно дори да не мога да се сетя какво да си напиша на профила, защото всичко ми се струва убийствено съсипФащо ...
колко е странно, че ми трябва едно червенокосо момиче от Варна, за да ми каже, че всичко е наред, защото спрях да си вярвам ...
и колко е странно, че всичко ми е толкова странно
и е толкова различно
и май е точно това, което исках
внимавай какво си пожелаваш, защото може да се сбъдне
имало едно време ... едно сериозно момиче, което спореше със своята най - добра приятелка относно щастието
имало едно време ... едно сериозно момиче, което казало "истинско щастие не съществуващо" и изложило такива доводи, че само си повярвало
имало едно време ... един човек, който накарал това момиче да се осъзнае и да открие щастието ...
но ...
какво е щастието?
защо непрестанно ... когато го откриеш и намериш равновесие ... веднага трябва нещо да се промени? защо хармонията винаги трябва да бъде нарушавана от нещо?
много хубаво не е на хубаво
но защо? кой глупак така е решил?
и не проваляме ли прекалено често сами щастието си?
и кога можеш да осъзнаеш дали си постъпил правилно или не? защо, по офлюфите, някои решения, колкото и правилни да изглеждат, не винаги са това, което ни прави щастливи?
