хайде с мене и ти полети, някъде надалеч, в моя свят от мечти ...

свободата.
[свободата, Санчо, е като салама, който ти така лекомислено режеш!]

свободна. Све ми написа 8 реда описание и завърши с "Главно свободна.".

в какво се изразява една свобода? и дали понякога тя не вреди?

дали точно защото съм толкова свободолюбива, не допускам никого прекалено близо до себе си, защото по някое време започва да ме задушава? и дали понякога не жертвам твърде много за тази свобода и не се отдавам на моята гордост ...

слабост ли е да можеш да прощаваш?

защото тогава аз съм слаб човек ... аз не мога да се сърдя, защото милите думи винаги са ме примамвали. (:

а и тук ще е подходящо да копирам едно стихотворение ...

~~~

Така съм създадена,
че предпочитам
да се усмихна – вместо да се намръщя,
да погаля – вместо да ударя,
да повярвам -
щом ме погледнат в очите.
Много пъти
са ме лъгали.
Даже най-скъпите, най-близките.
Обичта ми са тъпкали,
с думи са ме оплитали –
и пак ме гледаха в очите.
Може
още сто пъти да ме излъжат.
Нека.
Едно не искам:
заради стоте измами
веднъж да не повярвам само
на очите, които наистина
са били искрени.

~~~

усмихни се, има хора, които никога не се разделят ... ^^

има някои неща, за които просто не стигат думите

понякога просто сядам на пода на стаята си, облягам глава на леглото и си мисля ...
мисля си в какво си струва да вярвам и дали изобщо трябва да вярвам. и знаеш ли? вярвах в теб. о, не точно в теб, а в онези дребни неща - вярвам,че ще ми пише, вярвам, че ще дойде да се видим, вярвам, че ще ми отговори на sms-а. след време ... когато ти започна да не ми пишеш, когато започна да ми връзваш тенекии 20 минути преди срещата и когато sms - ът ми за имения ти ден [който, всъщност, нямаше?] си остана едно загубено съобщение без отговор, осъзнах, че ... че трябва да спра. да спра да ти вярвам, да спра да си вярвам и да спра да вярвам в нас. защото 'нас' отдавна ни няма.
знаеш ли защо ми харесваше да бъда влюбена в теб? заради начина, по който ме гледаше. а ти винаги ме гледаше така все едно съм най - хубавото момиче. а и тези очи ... обичам очите ти. обичах те заради онези дребни неща, които правят влюбените и заради това, че ми подари четиримесечен филм.
и сега те обичам ... така, както те обичах преди една година, така, както те обичах вчера, така, както ще те обичам и утре. но вече не вярвам. готова съм да пусна духът ти да блуждае в нечия друга душа, защото моята има нужда да е свободна.
обичах те и заради това, че ме правиш добра, но когато исках да си сложа маската на отракано момиче, се погледнах в огледалото и видях, че вече дори това не правиш.
във филмите се случват много неща преди happy end - а ... но нашият happy end мина, докато ние се опитвахме да си докажем, че се обичаме. нещо, което знаех още в началото.
моят живот тече ... с или без теб. просто вече секна и копнежът ми да постигна първото. (:

Внимавай, само да не започнем да се смеем...

Йори каза: Проблемеца е в твоя телевизор.
луничка :] каза: Да, ще си купя повече копър. -.-
Йори каза: И не забравяй да си простреш левия чорап над входната врата ! (wait)
луничка :] каза: Само ако птичката ми изпее някой трилър!
Йори каза: Те не пеят за без нищо - ще трябва да и купиш един трактор.
луничка :] каза: Аз си имам трактор, но с него мачкам мухоподводни ескимоси.
Йори каза: ОМГ , така спираш хранителната верига на кокосовия орех !
луничка :] каза: Нищо, той ще си намери женски орангутан!
луничка :] каза: [Как се пише орангутан?]
Йори каза: ( така )
Йори каза: Обаче дали този женски орангутан ще е годен за носталгия?
луничка :] каза: [Уий!]
луничка :] каза: За носталгия - не знам, но за опитите на доктор Йоткер - да!
Йори каза: Доктор Йоткер има строгосекретна база за шекер и генномодифицирани телбодове във Сибир.
луничка :] каза: А и праща лошите си служители да берат гърмящи картофи до края на обемчения си живот!
Йори каза: Предавам се.

Един от малкото ми по - забавни разговори напоследък. Болно съм. (:

I was a bird and you were a map...

Имам нужда да влезе в Skype и отново да мога да възкликна "Мишееее!" с хилядите си слънчица и целувки.

Имам нужда да мога да му се обадя по телефона, за да решаваме тестове по Биология.

Имам нужда да мога да му пиша мейли с хилядите ми послеписи и да нямам търпение отново да седна на компютъра, за да видя дали е отговорил.

Имам нужда да мога да му пиша глупави sms от рода на "Поздравче, Миши. Обичам те!".

Имам нужда някой да ме нарича Слън.

Имам нужда някой да си играе с косата ми.

Имам нужда от рисунки с вълчета...

... Имам нужда от птички от хартия...

... Имам нужда от лапички с мили надписи.

Имам нужда някой да ми свири на пиано.

Имам нужда да обичам някого.

Имам нужда от нови четири вълшебни месеца.

Имам нужда от "happy end".

Имам нужда от него...

Кой ще ми го върне?

Кой ще обясни на клетото ми сърчице, че не всяка любов продължава вечно и че не винаги когато искаш да спреш някого, имаш силите да го направиш?