понеделник, 24 октомври 2016 г.

скъпо човечество,

пиша ти от празната половина на твоето легло. от екзотичната дестинация на изненадващото пътешествие, което предприехме с вечно мълчащия ти телефон. от острата липса на (1)Message в пощенската кутия на сърцето ти. от всяко ъгълче на съзнанието ти, някога изпъстрено с любов и единство.

здравей, човечество ! звуча ти някак познато май, тъй като всичко това се е случвало и преди. аз, ти и той, и тя, и то, и те, и вие се познаваме из основите на кървящите си амигдали. срещаме се всеки ден от хилядолетия в отклонението на погледите и отказаните подадени ръце. в краката, плавно тактуващи последната си песен, провиснали през нечий перваз. във всяко едно «сбогом», търкулнало се по мокрите улици.

аз съм теб, човечество. аз съм любовната песен, на която обесваш съществуването си. аз съм последният поглед, който хвърляш към горящата на кладата на безсмислието душа. аз съм мълчание, денонощно мълчание, мълчание до оглушаване на сетивата. аз съм сивотата до задушаване. аз съм три през нощта и ничие дихание в тъмното. аз съм безпомощната сълза, която се търкулва по бузата ти.

аз съм бабата, която във вечност, до настръхналост дебне всяка стъпка в коридора на панеления си блок и чака все някой да се спре пред вратата й. аз съм майката, която гледа размазания web camer-ен образ на новороденото си внуче и му праща целувки през хилядите километри. аз съм мъжът, който вечеря сам на съседната маса в ресторанта, водейки си мислени диалози с призраци. аз съм дядото, обитаващ от край време стъпалата на подлеза на орлов мост, а на земята до него на милиметър от хилядите крачки на непознати минувачи лежи не широко отворена шапка, просеща за пари, а просеща за топлина остаряла от очакване ръка. аз съм същото очакване, от което ще остареят и момичето и момчето, които един час с нервни стъпки обикалят попа и проверят телефона си ежеминутно. аз съм споделената самота на две употребилите се взаимно тела и недоближили се и за секунда души.

аз съм вечният soundtrack на всичките ти най – съкровени мисли и желания. аз съм сърдечна недостатъчност. аз съм душевна ампутация. аз съм клинична самота. аз съм патологично отчаяние.

аз съм кутията, в която красотата на съществуването ти ще е заключена до остатъка на вечността. аз съм траурните дрехи, в които обличаш мечтите си. аз съм две имена, две дати, купчинка прах, най – краткият от всички стихове и безвъзвратна загуба.

скъпо мое човечество, аз съм твоят грях, твоето бреме и твоето разбито сърце.
пиша ти с една единствена молба … спаси се. спасете се.
нищо на света не е способно да счупи човешкото сърце така и толкова, колкото липсата на човешка топлинка.
не бъдете повече сами.

с обич, твоето неслучило се самоубийство

Няма коментари: